Що е то добра терапия?
Сигурна съм, че всеки може да изброи поне 3-4 вида терапии, за които е чувал- системна, психодрама, когнитивно-поведенческа, психоанализа и т.н. Всеки терапевт има свои личен подход, енергия и отношение. Това не прави неговия метод на работа по-добър или не толкова добър като някой друг метод, който използва негов колега. Може да се случи така, че няма да ни допадне стила на работа или да не се получи добър контакт, дори и с най-препоръчвания терапевт.
Все пак може да се разгледат няколко основни принципа, по които си приличат всички видове терапии, и също може да кажем, че е здравословна за клиентите. В тази статия ще разгледаме именно няколко от тези признака.
1. Не патологизираме – това означава, че терапевтът не вижда в клиента си само неговия проблем, за който споделя, а и нещо повече. По този начин специалистът не поставя акцента върху проблема, а върху личността на клиента. Разбира се, това не означава, че терапевтът пренебрегва сериозността на трудността, за която споделя клиента. Пример: при нас идва човек, който споделя, че изпитва повишена тревожност, това не значи, че ние ще го приемем единствено като тревожна личност без други аспекти и характеристики.
2. Упълномощаване – упълномощаване означава, че терапевтът вярва, че клиентът има способността да израства и да се развива. Тази ценност е изградена на принципа, че човек може да допринесе за своята промяна и израстване. Ако терапевтът не вярва в тази способност на клиента си, то той спира промяната му. Тук е важно терапевтът да умее да погледне зад защитните механизми, които използва клиента. Човек може да изпитва трудност при преодоляването на конкретна трудност в живота си, но терапевтът не трябва да се превръща в допълнителна пречка.
3. Сътрудничество – цитат от Албърт Швайцер (Albert Schweitzer): „Всеки носи в себе си своя собствен лечител – ние правим най-доброто като терапевти, когато даваме възможност на лекарят вътре в нашия клиент да работи и да свърши своята добра работа”. Това означава, че насърчаваме клиента ни, да търси ресурсите си и да се превърне в ко-терапевт. Принцип основан на това, че всеки човек познава себе си, терапевтът го осъзнава, приема и спомага за способността човек сам да се погрижи за проблема си. Това овластява клиента. Разбира се, това не означава, че терапевтът се оттегля изцяло и не дава посока, както и че би изложил клиента си на риск.
4. Аз –състояние, при което терапевтът може да се олицетвори със своя клиент. Дефиниция дава Ричард Шварц (Richard Schwartz, Ph.D)- състояние на спокойствие, любопитство, състрадание, креативност, увереност, окуражаване, близост и яснота. Това е състоянието, което дава възможност на терапевта да работи подкрепяйки клиента си, без да му оказва натиск , без да патологизира състоянието му и без да го ре-травматизира.
5. Отношения – в основата на всяка терапия седят човешките отношения. Връзката на едно човешко същество (терапевта) и друго човешко същество (клиента) осигуряват основата на терапията.Терапевтът, който може да изпита безусловно позитивно отношение в процеса на преживяванията на клиента си, допринася за засилване на терапевтичната връзка. Без създаване на терапевтична връзка, отношения и контакт не може да има терапия.
6. Дълбочина – нужно е терапията да навлезе в своята дълбочина. Съществуват различни възгледи за това къде трябва да се сложи акцент, като това зависи от вида на терапията- акцент върху когнитивното разрешаване на проблема или емоциите и телесните преживявания, които изпитва клиента. Двата аспекта са важни и не бива да се делят. Не е достатъчно да се осъзнае проблема и да се постигне поведенческа промяна. За да се постигне истинско лечение, трябва да се разгледат в дълбочина травмите, които влияят и дори засилват вярванията, чувствата и поведението на клиента. Когато стои далече или на противоположната страна на болката си, това често води до „повече от същото” и до още повече болка. Минавайки през процеса на лечение, означава също, че се изпитват чувства. Може да се каже дори- „Там където има чувства, може да се лекува“. Често хората се стремят да оцеляват, като избягват болката, която стои зад чувствата, вярванията им и поведението им. Добрата терапия ни помага да се премине и завърши процеса на скритите и не скритите рани. Невъзможно е да се лекуваме, без да навлезем в дълбочина, все едно да зашием рана от куршум без да го извадим преди това.
7. Добрият терапевт не е перфектен – понятието „добра терапия” насърчава хората да мислят в посока, че съществува чиста добра терапия- процес, които е освободен от всякакви проблеми и въпроси. Терапията е процес, при който често могат да се срещат трудности. Няма терапевт, който да е перфектен, нито перфектна терапия, независимо колко добре познаваме теорията и се готвим за конкретния случай. Всеки терапевт се стреми да дава най-доброто от себе си, но носи в себе си аспекти, които не осъзнава, които не са излекувани. Добрата терапия е съчетание от всички преживявания, които се случват и са резултат от „неперфектната“ терапия. Този процес преминава през осъзнаване, израстване, облекчаване на крайните чувства, вярвания и нагласи.
8. Понякога не можем да помогнем – като всеки специалист, така и терапевтът има своите ограничения. Всеки терапевт прекарва години в учене, преминава през своя лична терапевтична работа. Всеки от нас тръгва с надежда към клиентите си и желание да свършим добре работата си. Но все пак има моменти, в които не можем да помогнем. Терапевтът знае, че клиентът има шанс да се справи със своите проблеми, но или не е точния момент, да не е готов все още за тази промяна по различни причини. Добрата терапия е тази, която може да се откаже от очакванията си краен положителен резултат, но не се отказва от надеждата, че това е възможно да се случи на друг етап.
За статията е използван материал от: http://www.goodtherapy.org/what-is-good-therapy.html
